Дъщеря ми е зомби (My Daughter Is a Zombie; ориг. заглавие: Jombittal) е южнокорейски комедиен приключенски фантастичен филм от 2025 г., режисиран от Пил Гам-Сунг по сценарий на Хюн Ким. Премиерата на филма в Южна Корея е на 30 юли 2025 г.
Дъщеря ми е зомби е южнокорейска хорър-комедия с емоционално ядро, която използва добре познатия зомби-жанр, за да разкаже интимна история за родителството, вината и безусловната любов. Филмът умело балансира между черен хумор, жанрови елементи и неочаквано трогателни моменти, превръщайки се в едно от най-нестандартните заглавия на корейското кино за годината.
В центъра на историята стои самотен баща, чийто живот се преобръща, когато дъщеря му се заразява по време на зомби епидемия. За разлика от повечето заразени, тя не губи напълно човешкото си съзнание – остава някаква форма на личност, спомени и привързаност.
Филмът проследява отчаяните и често абсурдни опити на бащата да скрие детето си от външния свят, докато търси начин да я спаси или поне да я задържи „жива“ в морален, ако не и в биологичен смисъл. Историята се развива на фона на разпадаща се социална система, където страхът и инстинктът за оцеляване изместват човечността.
Без да разкрива ключови обрати, филмът поставя въпроса: къде минава границата между любовта и егоизма, когато става дума за собственото ти дете?
Режисурата комбинира динамични жанрови сцени с интимни, почти камерни моменти. Камерата често остава близо до персонажите, което усилва емоционалното въздействие и контраста между хоръра и семейната драма. Тонът плавно преминава от комичен към болезнено сериозен, без да изглежда неестествен или манипулативен.
Джо Джонг-сок носи филма с изключително човешко изпълнение – неговият герой е едновременно уплашен, саркастичен и отчаян, но никога карикатурен. Актьорът успява да превърне жанровата ситуация в дълбоко лична драма.
Младата Чой Ю-ри впечатлява с нюансирана игра, в която чрез жестове и погледи предава остатъците от детската невинност, останала в зомби-съществото ѝ.
Поддържащите роли добавят както комични, така и трагични акценти, без да разсейват фокуса от основната връзка баща–дъщеря.
Дъщеря ми е зомби е жанрово забавен, но емоционално сериозен филм, който доказва, че зомби историите могат да бъдат не само зрелищни, но и дълбоко човешки. Това е разказ за любовта, която отказва да приеме загубата, и за цената на този отказ. Филм, който едновременно разсмива, натъжава и остава дълго в съзнанието.
